Човекът, който говорел истината, но не съвсем.
"Веднъж, както си вървял, един пътник срещнал старец, който седял край пътя и пушел лула.
- Първото нещо, което ти каже първият човек, когото срещнеш днес, няма да бъде истина - рекъл старецът. - Довери ми се - не вярвай на онова, което ще ти каже!
- Добре - казал пътникът. - Но, я чакай малко: ти си първият човек, когото срещам днес.
- Точно така! - отвърнал старецът.
Може би забелязахте, че тук има нещо смущаващо. Ако старецът казва истината, тогава първото нещо, което казва, не е вярно. Но ако първото нещо, което казва, не е вярно, тогава първото нещо, което казва е вярно.
Това е вариант на прочутият парадокс на лъжеца, формуларан за първи път в Древна Гърция преди 2000 години.
Пътникът помислил, че е намерил изход от парадокса: твърдението, че това, което е казал отначало старецът, не е нито вярно, нито невярно. В края на краищата защо всяко подобно изречение трябва да бъде или вярно, или невярно?
- Старче, ти се опитваш да ме измамиш - рекъл пътникът. - Очевидно е, че това, което казва, не е нито вярно, нито невярно.
- А-ха - отвърнал старецът. - Ти изказваш твърдението. че не е вярно, че това, което казах, е вярно, и също така не е вярно, че това, което казах, не е вярно.
- Да - потвърдил пътникът.
- Добре тогава, ако не е вярно, че това, което казах, е вярно, тогава, това, което казах , не е вярно!
Главата на пътника го заболяла. Старецът продължил невъзмутимо:
- А ако не е вярно, че това, което казах, не е вярно, тогава това, което съм казал, е вярно! Защото това, което казах, е точно това, а именно, че това, което съм казал, не е вярно!
Пътникът изпитал непреодолимо желание да натъпче лулата на стареца в гърлото му.
- Затова нали разбираш - казал старецът, - твоето предположение е погрешно: не е вярно, че това, което съм казал, не е нито вярно, нито невярно."
Вярното или невярното казва старецът?